Че музиката е съвместима с четенето явно никой не ще да обори. Аз мисля, че може да се поспори по този въпрос, но сега ще се направя, че това не ми е направило впечатление, просто защото аз самия чета почти винаги на звуков фон. Прекрасен пример за хубавата част от това беше в сряда в клуба. Последната част от литературното четене мина под звуците на Cafe del mar (поне като хвърлих на излизане бърз поглед на касетката това пишеше на нея. А и на такова приличаше.) и според мен напълно сполучливо.

Някои тук обаче взимат твърде категорични мнения относно стиловете. Всеки слуша каквото му харесва. Все още не знам да има книга със саундтрак към нея, така че всеки спокойно може да комбинира четенето с каквото си иска, с каквото му "влиза" по-добре. Само музика с текст не мога да си представя да слушам, докато чета. Ако възприемаш нейния текст, няма да възприемаш този на книгата, а ако е обратно, пропускаш покрай ума си думите от музиката и това е някак безмислено, а и непълно, съответната песен все пак е изградена и с помощта на вокала, без него все едно е осакатена. Иначе май всяка музика става за съпровод. Някои работи по-става, обаче.

Голямата част от съвременната попмузика върви с текстове, така че тя за мен не върши работа. Класическата музика сигурно е много яко в комбинация с четене, но пък това не съм го пробвал и се чудя дали тя не изисква твърде много внимание, за да я възприемаш изобщо. Един вид като много сложна тя не може да се използва токутака за фон.

Строго инструменталните рокаджийски, метъл и т.н.т. изпълнения трябва да паснат на много от фантастиката.
Но аз съм убеден фен на елетронната музика. Нека кажа защо според мен тя се връзва с фантастиката. Значи в огромна част от този вид музика се използват напълно синтетични звуци. Неща, които не са взети от природата, не можеш да я свържеш с нещо конкретно от заобикалящия ни свят, те са синтезирани посредством машини. Едно, че напомня на фантастика доста силно. Тя има доста изразено свойство да те изкарва от действителността. По - важното обаче е, че във фантастиката също се използват неща, които са далеч от реалността, описват се светове, които нямат нищо общо с действителността. Тоесто тези две неща са родствени по "синтетичност". Как да го обясня? Аз може да съм пристрастен, но когато слушам много електронни работи не мога да направя никаква връзка с действителността. По-точно, ако се опитам по инерция да си представя света, в който дадено парче (просто не мога да го нарека "песен") се развива, то това почти винаги е силно изчанчен и пълен с бъдещи технологии, може дори абстрактен свят. Не съм гледал много клипове, но доста са били определено фантастични. Не на последно място електронната музика е най-тясно свързана с новите технологии, в това отношение тя върви най-отпред от всички видове музики. Пък и често тя е най-подходяща за фон, за неособено съсредоточено слушане.

А бе аз какво шикалкавя тук, отидете на някое парти и се убедете сами. Стигат ви 1-2 минути и ще разберете. Погледайте видеостената за малко.

А за Gоа-та, Goa съвсем ясно го каза. Не знам дали е най-подходящата музика за фантастика, но определено става високочестотна комбинация. Аз също обаче не мога да чета дълго на псайкъделик или гоа. Това е твърде танцувална музика. Виж, разни по-леки подстилове като ambient, трансчета съм с три ръце "за".

Някой слушал ли е Autechre, или Aphex Twin? Първата група прави най-фантастичната музика, която съм слушал някога, просто не е за описване, понякога съм имал чувството, че ще се преместя в друго измерение. При това не е много тежка и не уморява твърде много. Заедно с Brian Eno (човека, който е въвел термина ambient, и прави невероятни работи още от 70-те години) и Zoviet France (тия не ги знам какви са ама и те са много здрави, всъщност точно това съм го слушал само четейки, много е подходящо :) и всички видове транс, разбира се, това са нещата, които препоръчвам на мечтателите-читатели на фантатика. Както казва Aphex Twin -
"We are the music makers, and we are the dreamers оf dreams."

"Музиката не е просто израз на чувство, тя е самото чувство."
Клод Дебюси