Че това, дето го пишеш, са твои слабости, не на филма (почнах и аз като бастуна, хах).

1. Ако искаш да знаеш, при третото гледане се разревах от самото начало (е, по-точно потекоха ми сълзи), което не ми се е случвало и на най-сълзливия филм. Защото тук просто не може да става дума за сълзливост - все едно във филм за ескимоси да говориш за негри. Това е нещо друго - копнеж. Копнеж към необятното, към звездите, към вселената, към непознатото, копнеж за узнаване на СМИСЪЛА. За каква сълзливост въобще можем да си говорим?

2. Не дава предложения? Наистина ли мислиш така?

3. Свързано с 2. Вярата не е ПРОБЛЕМ, а явление, неразделно свързано с явлението разум. И въобще не заема толкова централно място сама по себе си - акцентът е върху отношението към вярата и към едно такова събитие, което може да се превърне в трагедия на живота, шоу или повод за сериозен размисъл за хилядите чешити вярващи и невярващи по цял свят. Ама де да беше само това... И - което е връзката с 2., това е филм от бъдещето със съответните послания от бъдещето, а ти го мериш с аршина на настоящето.

4. Това за тоталитарните уклони е хептен не на място - точно обратното, по-толерантно от това - здраве му кажи.

5. И за правителството нещата не стояха така, макар че би имало известни основания. Напротив, накрая точно комичната фигура на човека от сигурността (Джеймс Уудс) изигра последния коз в полза на "правия път".

Уф... извинявай.

Пътят към Рая е постлан с лоши намерения.