Толкова много мнения, на които имам да отговарям, че се чудя кое да подхвана, а ако задълбая трябва да пиша няколко часа. Така че отговарям на Sinsky, но не мога и да не засегна някои други постинги.
Sinsky, това че вярваш в Бог е много хубаво, а аз дори и да можех не бих те убедил да не вярваш. Аз самият искам да вярвам, но не вярвам. Цялата работа е много проста - или вярваш или не. Не е необходима никаква аргументация, никакви доказателства не са необходими или пък способни да убедят някого в (не)съществуването на Бог. Вярата (ако е искрена) е даденост. По-нагоре имаше постинг, в който пишеше, че група учени са на път да докажат по научен път съществуването на Бог. Възниква въпросът обаче доколко това, което ще докажат е Бог в действителност, защото техните доказателства са обективирани, съществуват в обективния свят, а Бог е (той не съществува, той просто Е) в субективния свят, той е субективна категория (при цялата условност на думата категория, когато тя се употребява за Бог), а не обективна.
И в Контакт подложени на критика според мен са не вярата в Бог или науката въобще, а предпоставките за наличието на конфликт между тях, както и самият конфликт. А предпоставките за този конфликт са псевдохристиянския морал или християнския псевдоморал (и двете стават), а също и принципа *око да види, ръка да пипне)*, защото и двете са крайности. Второто, защото не може да бъдат доказани субективни категории, с обективни доказателства - то субективни доказателства няма, доказателствата съществуват само в материалния свят. ( -Обичаш ли баща си? -Да -Докажи го!). А първото - то произтича от факта, че съществува (цит. Бердяев) *огромна разлика между Бог и човешката идея за Бога, Бог като същество и Бог като обект. Между Бога и човека стои човешкото съзнание, екстериоризацията и ограничената проекция на това съзнание, стои обективацията*. И това според мен е причината за псевдохристиянския морал - прекалено много хора се изживяват като носители на Божието в себе си и пречупвайки образа на Бог през ограниченото си съзнание и кръгозор смятат, че Християнството се изразява предимно в това да съдиш другите, най-вече неверниците, защото не носейки вярата в Бог в себе си те не са достойни за неговото благоволение, а самите те, раболепничейки пред Бог са не само достойни за благоволението Му, но и ползвайки се с него са на практика непогрешими, защото грешките им ще бъдат простени и от тази си позиция имат право да бъдат съдници на другите, различните от тях, неверующите (независимо че те открито никога няма да си го признаят, дори и пред себе си). Аз самият на няколко пъти съм се сблъсквал с такива хора, които щом разберат, че съм атеист, блясва един странен пренебрежителен блясък в очите им и започват да ме третират като някаква странна смесица между примат, робот и животно, без изобщо да ги интересуват постъпките ми и човешките ми качества (каквито не би следвало да притежавам според тях, след като гледат на мен по горепосочения начин). Те обаче каквото и да правят, винаги ще са прави, защото са верующи и Бог е с тях.
Пак много се отплеснах, а пък и това излезе малко извън сферата на фантастиката, но пък си мисля, че не е неуместно да се говори за това, когато се коментира Контакт - това е просто една от многото нефантастични теми в един фантастичен филм. А иначе по въпроса са написани достатъчно книги от достатъчно умни хора.