че как!
пищенето си е супер нещо : )

точно когато хеликоптерът бучи страховито и ти, сякаш седнал на мястото на пилота, гледаш как скалистият връх се приближава стремително, непоносимо към очите ти и може би има някаква надежда, почти мечтаеш за това, може би режисьорът... и изведнъж...
ТРЯАААСС!
в киното си си.
на пети ред.
уффф...
или пък ето сега, още секунда само, още само като прелистиш на следващата страница и То ще я сграбчи...
и какво? хвърляш книгата, изскачаш от ваната и нахлуваш влачейки потоци от мехурчета след себе си в хола, само за да... отбележиш, че малко кофти и прибързано си постъпил.
щото там са онези гости, от които искаше да се поотървеш и затова каза на домашните си да кажат, че си малко в командировка така...
тюх!
нищо.
пищенето си има своят чар, но пък не е гарантирано, че много хора ще дойдат с желание втори път на кино с тебе. да речем. просто примерно казано.

същите тези хора, обаче, много биха искали да надникнат с едно оченце поне в твоите мечти. но само с едно! защото откъде пък да са сигурни, че не са като фантазиите ти?

хм... мечти и фантазии...
аз лично фантазирам мечтите си, но далече не мечтая всичките свои фантазии.
така си е то : )