бари хюгарт - какво ще кажеш?
жалко е, че има само 3 истории за господаря ли, онзи с лекия недостатък в характера, сещаш ли се?
рядко ми се е случвало да прочета нещо толкова ... наситено, с багри, звуци, миризми, с мисъл и смисъл на много слоеве, здраво преплетени един в друг...

или пък хайнлайн - за онази принцеса, която папкала с голямо удоволствие валяци, автомобили и консервени кутии, докато пораснала и вече имала Ръце...
или пък "врата към лятото" - не сме ли някак всички като онова коте, което не искаше да е зима и търсеше врата, през която като излезе да бъде топло и светло?

ами саймък и онази очарователно-жизнерадостно-тъжно-смешна и толкова оптимистична история за знанията и последния змей? който обаче бил просто домашен любимец...
представям си го как бляскаво долита над "слатина", да речем и кацва да поотдъхне върху някой асфалтов равен покрив на осеметажна панелка с шест входа. троши антените, събаря и бездруго неупотребяваните за нищо комини, а с крайчеца на увисналата си опашка небрежно смотава прането на илиева от третия етаж на ве-вход... и люспите му искрят в залязващото слънце, а той премигва с теменужените си очи... даже май намигва някому?
или онзи, теменуженоокият дракон, беше от друга приказка, а? ; )
и си представям как никой не е пипнал с пръст "куцото куче" на слатинския редут, че да прави от него лъскава кръчма и ето, ако отида там ще срещна али уп, духа и даже шекспир, защо не...
троли и таласъми зная къде има.
и в книгата не е вярно казано, че банши са толкова малко... има ги и тях, познавам поне още осмина.

хм... ами какво ще кажеш за пиркс...
не. много са.
няма да изброявам повече, ама някак като че предпочитам фентъзи.
и... донеси ми главата на принца, най-после, де : )))))