аз съм тази, за която мислиш.
аз стоя неотлъчно на косъмче разстояние отвъд границата, до която стига периферното ти зрение, точно зад лявото ти рамо.
отвреме-навреме благоволявам да те забележа и погъделичквам рехавите крайчета на ресничките на мислите ти с ръбчето на дрехата си от тъмна светлина. това ги кара да се сгърчват стреснато и когато ми хрумне да обърна внимание на това - то почти ме забавлява. често, обаче, нямам време за подобни дреболии.
аз съм винаги до тебе. винаги мога да те докосна, ако поискам да го направя.
едновременно с това летя навсякъде и винаги, където и когато можеш да си представиш, но и далече отвъд твоите представи.
не усещаш ли понякога как, когато си в абсолютно зареяно състояние на мечтание и фантазии, някъде под сърцето ти избухва ледена топка от ужас и отврата? нещо сякаш те дръпва и ти пропадаш... пропадаш... докато се озовеш отново сред влажните гънки на възглавницата си и със спомен от някакъв малък предмет - нещо, което ръката ти допреди миг стискаше. отваряш дланта си, а вътре няма нищо... аз ти го взех и го... хм, изхвърлих го. не беше нищо интересно.
можеш дори да разбереш как изглеждам.
стисни здраво очи и се прегърни с две ръце, колкото можеш по силно.
опитай се да овладееш дишането си.
ето - под клепачите ти започват да летят цветни петна, светли точки и линии, които изчезват някъде. опитай се да проследиш къде изчезват, когато вече хаосът от тяхното неконтролируемо появяване е укротен.
в тебе нещо мърка...
опитай се да идеш след онова зелено петънце с оранжево-жълто-лилава периферия. ако не успееш от първия път - опитвай пак, докато стане.
ще се озовеш, може би, в пустиня.
под краката ти хрущят дребни парченца чакъл и слюда. всичко блести. светлината сякаш се носи отвсякъде... и при това се носи със звук. всеки лъч има свой звук и различен цвят, а около тебе няма нищо, по-високо от кокълчето на глезена ти.
лъчите освен звук имат и цвят - всичките са различни - милиони и милиарди различни цветове и звуци, които се удрят в тебе, в пустинята и във всичко, до което стигат представите ти.
цветовете се смесват, с крясъци, мелодии и трясъци, докато се получи бяло.
и тишина.
вече не чуваш стъпките си, нито нещо друго.
вече не виждаш нищо, освен бялото.
лекичко ухае на лимон. после и това изчезва...


ето ме.



------------------------------------------------------------------
ама моля те, това е несериозно, стига вече, де : )