Историята на човешката цивилизация е всъщност история на човешкото мислене. Физически предците ни описани в стария завет не са се различавали особенно от нас. Голяма част от тях биха могли да станат добри
компютърни специалисти ако биха имали шанса да завършат Масачузетския Технологичен Институт. И сега огромната разлика в жизнения стандарт между богатите и бедни страни е следствие не на липсата на
инвестиции и инфраструктура, а на липсата на образование и култура. Едва ли някой ще се усъмни че ако някой днес натовари жителите на България и Швейцария в автобуси и ги размени, след две години жизненият стандарт на новите жители на Родопите ще бъде по - висок от този на новите жители на Алпите. Неизползването на човешкия мозък векове наред е насочвало усилията на хората не към развитие а към завладяване и разграбване. За да може цивилизацията все пак да оцелее, постепенно обществото е изработило в себе си нещо като условен рефлекс. То е започнало от най-ранна детска възраст да втълпява на отделния човек неподлежащ на съмнение набор от правила и разбирания за това какво е добро и лошо, полезно и безполезно, правилно и неправилно. Тези правила бавно еволюират ,но съществуват и днес, и за повечето хора са толкова неподлежащи на съмнение колкото и преди 2000 години. Нещо повече. Постепенно хората дотолкова са свикнали да възприемат безкритично наложени им отвън идеи и модели на поведение, че съвсем спокойно възприемат ОЧЕВИДНО нелогични и противоречиви внушения, стига те да са поднесени по достатъчно авторитетен и нетърпящ възражения начин. Разбира се много хора и още повече много автори-фантасти са виждали и доказвали несъстоятелността на някои догми. За пръв път обаче в историята на литературата (поне на познатата на мен) някой упорито и целенасочено се опитва да научи хората да мислят със собствените си глави. За пръв път някой се вглежда с любопитство във всичко около нас и казва: Яяяя, това е НЕЩО. Всички знаем че то е ТАКОВА. А защо по дяволите мислим така?
И постепенно ден след ден и книга след книга светът около мен става различен. Нещата вече не са такива каквито бог ги е създал защото така иска , а такива каквито ги направя да бъдат или може би не съвсем. И те вече не са мои господари защото не са неизменни, а могат да станат по-добри, а някои от добрите може би не са толкова , но сигурно могат да станат ако малко се променят, но във всички случаи трябва да помисля. И във всички случаи са по интересни. И има повече надежда в свят в който хората гледат нещата около себе си.