|
Тема |
За eternity пак [re: eternity] |
|
Автор | Яceн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.04.01 16:09 |
|
|
Предупредих, че може да изпусна някой. За Артър Кларк и Хърбърт Уелс съм напълно съгласен. Колкото до фантастиката на миналия век - както всичко на света, повечето неща остаряват, загубват актуалност, стават смешни и наивни за следващите поколения. Но те са дали каквото трябва на своето време. А има неща, които стават класика. Художествени творби са ценени векове - картини, склуптури, филми, музика, книги. Сигурен съм, че ще има такива и от жанра на фантастиката от 20-ти век. Дори и да изглеждат наивни и тотално сбъркали в своите прогнози за бъдещето, ще има автори и произведения, които ще се четат и след векове - като Омир, Шекспир, Дюма, Алигиери. Сигурен съм. Нима сега, когато вече знаем истината, по-малко интересни са "Изгубеният свят" и "Аелита"? Аз например гласувам с две ръце за Айзък Азимов. За мен той в своите поредици за Роботите, Фондацията и Империята е написал история на бъдещето. Иска ми се да съм жив след 10 000 години, за да видя каква част от това се е сбъднала.
Подкрепям напълно и идеята за класация на авторите. Мисля, че е по-добър вариант от тази на отделните книги.
Ясен
|
| |
|
|
|