|
|
| Тема |
 И боговете играят хазарт |
|
| Автор |
Goa (ексц. атрактор) |
|
| Публикувано | 30.03.01 17:53 |
|
|
|
Подходих към тази книга с очакването, че ще е най-слабата от поредицата на Аргус "Нова българска фантастика". Към това сочеха мненията на тези, които я бяха чели (с 1-2 изключения, като това на Хексадецимал). Първите няколко страници бях изумен и стреснат - трябваше да ги препрочета 2-3 пъти, за да схвана какво горе-долу става. След това дочетох първа глава и чувствата ми преминаха във възторг, който не ме напусна до края на книгата. Защо никой не ми каза, че Димитър Ленгечев е страхотен писател? Скромното ми мнение е, че никой от другите трима във въпросната поредица - Любомир Николов, Светослав Славчев и Петър Кърджилов, не може да съперничи на Ленгечев по стил. Идеите и сюжетът са друго нещо. Аз говоря за литературните качества на фантастиката. Никак не е случайно, че руският изследовател на фантастиката Евгений Харитонов, който сигурно знае за българската фантастика повече от всеки българин, казва за тази книга, че е "вьiше всяких похвал". Като филолог, знаещ добре български, Харитонов е оценил качествата й и е твърдо решен да я издаде и в Русия.
Абстрахирайки се от факта, че идеята на книгата е да заклейми бившия тоталитарен строй (затова на Хелън сигурно ще й допадне ), т.е. че може да не се хареса някому идеологическата й подплънка, оттам нататък тя е написана прекрасно, по всички правила на голямата литература. Да не говорим, че в нея чудесно са втъкани нишките на общочовешки и чисто народностни ценности. Затова заявявам най-отговорно, че "И боговете играят хазарт" на Димитър Ленгечев, №4 от поредицата на издателство "Аргус" "Нова българска фантастика", издадена 2000 г., заслужава вниманието на (не само) българския читател.
Ако там горе няма нищо, то това ще е ужасна загуба на пространство... (Сейгън)
| |
| |
| 
|
|
