Ето ви го вероятното бъдеще в космоса...
"Сашо обаче не го остави да разъждава над този мрачен въпрос, защото продължи да му разказва за лунния град, а и момчето веднага го забрави сред смайващите неща, които чу. Градът имал пет милиона жители, но и това не било всичко. Той представлявал всъщност столица на цяла държава, защото в Космоса наоколо имало още петнайсет изкуственно създадени града с по един милион жители, строели се непрекъснато и нови. А Земята изпращала всичко най-красиво и скъпо, което създавала, на космическите жители, та да не чувстват липсата й. Пък те са си го и заслужили. Почти цялата индустрия била изнесена в космическото протранство, та да не се замърсява земната природа и жителите на космоса били сега онази част от човечеството, която се трудела в най-тежки условоя.
Но тук също си имаха чиста и хубава природа. Щом слязоха от подлунния влак, двамата се озоваха направо в голяма градина с разкошно цъфнали цветя и множество дървета. Клоните им до скършване бяха натежали от плодове, които приличаха на ябълки.
- Това яде ли се? - запита вечно гладният Ники.
Студентът му откъсна един плод.
- Затова са посадени. Тук всички дървета са плодни. Не можем да си позволим дървета само за украшение, както е на Земята. Нали ти казах, че живеем в по-трудни условия.
Ники още не разбираше какво тук им е трудното. Градината по нищо не се отличаваше от най-хубавите земни градини, а отгоре на сичко раждаше и плодове. Вярно, тази ябълка беше по-различна от земните, защото тукашните растения специално са създадени да растат в извънземни условия, но вкусът и си го биваше. Прекосиха градината и излязоха на улица, очертана като алея от два реда дървета, също отрупани с различни плодове. Зад тях през двайсетина метра се виждаха, сякаш нарисувани, някакви красиви врати. Отделни къщи не се очертаваха, а това сигурно не беше и възможно тук, където всичко е изсечено дълбоко в лунните недра. Ники пръв зърна вратата с номер три. Сашо я отвори, но се оказа че тя не водеше към стълбище или коридор, а направо в грамаден асансьор. На таблото му имаше поне петдесет копчета с имена край тях.
- Та това е цял небостъргач! - удиви се Ники, видял кое копче натисна студентът.
- Само че не е изправен нагоре, а надолу. И освен това Луната няма небе, драги сънароднико, забрави ли?
- Значи луностъргач - не се предаде Ники и отново усети студенината в стомаха си, защото сасансьорът се спускаше сигурно със същата самолетна скорост в глъбините на Луната.
След няколко мига вратата му сама се отвори и ги прикани да излязат в друга градинка с цветя и храсти, по същият начин обляна от невидимо слънце, като всичко в този зашеметяващ лунен град. Ограждаха я осем врати и Александър отвори най близката от лявата им страна.
- Заповядай в нашия дом, драги дядо Николай! - шеговито официално го покани студентът.
Ники забеляза, че той не отключи вратата и се засрами от съмнението си. Та кой ще вземе да краде в това богато и красиво бъдеще, където всеки сигурно си имаше всичко, което му е нужно!
В жилището беше тъмно и студентът посегна зад вратата. Веднага и в него нахлу същият пролеен ден, пълен с ухаещ на непознати треви въздух. Ники се втрещи насред просторното помещение, Такава обстановка не бе виждал дори в милионерските домове, които бе гледал по филмите."

Вие преценете...

"Хора, не се страхувайте. Страхът убива любовта."