През 19-ти век са смятали да пътуват до Луната с... парен локомотив, правени са СЕРИОЗНИ технико икономически анализи и са стигнали до заключение, че дори да е теоретически възможно едно такова пътуване то едва ли е осъществимо. (Напомня ли ви нещо това?). Това значи, че просто фантазията не може да надскочи научните познания на собственото си време или ние не можем да си представим, че може да се пътува до звездите със скорост по малка от скороста на светлината в рамките на човешки живот, но това съвсем не е така, освен през червоядини (така бяха преведени тук тунелите през черни дупки) може да се огъне пространството така, че разстоянията да се съкратят неимоверно, това е разработено много добре теоретично. Преди две години бяха доказани практически теоретични модели за пренасяне на информация без ВРЕМЕВО ЗАБАВЯНЕ, изградена е опетна постановка и тя действително работи, от тук, ако не може да се пътува то поне ще може да се добива информация от огромни разстояния в реално време (ако са изпълнени определени условия при възникването на вселената).
Относно това ако уважавания господин Френсис Дрейк е збъркал, то би било жалко, нно другото направление за среща с разум от друг тип е ИИ и това всъщност може бие по обозримо от комуниказията със същества от други планети(А то хората не се разбираме по между си пък камо ли и с други разуми, ама нейсе.)