Общо взето е така. Но имам две забележки:

1) Независимо че никой не е мислил за глобални проблеми, не мисля че е липсвало екологочно съзнание. Например няма смисъл да избиеш едно цяло стадо бизони, защото догодина няма какво да ядеш. Дори да е слаб пример, надявам се се сешташ за какво говоря.

2) Хммм, не помня на кой беше тази мисъл (Лем?) но звучеше така "Човечеството прилича на болен човек. Независимо от множеството болести които го мъчат, нерядко доживява до дълбока старост"

Ударих го малко на нездрав опримизъм, нали :)) Както и да е. Значи повечето хора в света са убедени че изследванията които финансират големите корпорации обикновенно са за изтискване на максимални печалби, а "след нас потоп". Въпроса е как да планираме предварително взаимодействието от огромното количество фактори и да не правим смъртомосни грешки?
Някой има ли идея?