Всъщност ужасно ми хареса аналогията - неврон - нервна система. Доколкото зная последната е паяжина от връзки, заредени с електричество и химия далекопроводи, благодарение на чийто сблъсъци ние дишаме, движим се, говорим, мислим.
Ако някъде веригата се скъса - страдаме.
Също е интересна и асоциацията за видовете възприятия. Дали усещанията са моно, би или повече полярни...
Разбира се, аз нямам стройна теория, а и такива на същата тема не съм чела. Или поне нямам спомен.
Само се запитах.
В онези първи 6 дни от създаването на света, кое ли е било определящо или накланящо везните. Разбира се, говоря за събитията, описани в Библията.
Създаден от кал, Адам бил одушевен от дъх. Неговото тяло е различно от съдържанието. Той не е бил глинен, когато е говорил и т. н.
Създаден е денят и т. н.
Разбира се, това е елементарно...
По-скоро вярвам във следното. Кубчето локум е сладко, нали? Когато го видим, усещането е сладостно, примерно. Имаме опроделени очаквания от допира с локума.
Ако езикът ни го докосва фрагментарно обаче, локумът може да бъде и горчив. Защото този анатомичен орган е разделен на полета - за сладко, горчиво, кисело, солено.
Тоест сладкият локум може едновременно да бъде с пет най-малко вкуса. Което пък иначе не го прави по-малко сладък...
Аз, всъщност, питах за красивата фраза... за многото думи, които нищо не казват и за тромавия език, който обаче те зашеметява с истините, които носи...
Пак ще се включа...