Чета с интерес разсъжденията ви до този момент. Ще ми се обаче да внеса един по-различен ракурс. За да намеся малко и фантастиката.

А не ви ли се струва че понятията "съдържание / форма", "черно / бяло", "плюс / минус" и т.н. са така да се каже "деформация" на човешкото мислене. Че са израз на типичното за човешкия мозък биполярно мислене. Че са "привнесени" в човешкото мислене от зрителните образи, които човешкото око диктува, от тяхното наслагване и събирателност. Т.е. - ние, хората за да си обясним нещо винаги трябва да го разгледаме откъм неговото лице и гръб. Да го разделим на две половини и да ги противопоставим. Да внесем диалектика в дефиницията на всяко едно нещо/обект/понятие, за да можем да го "сканираме".

Това биполярно мислене може би е характерно само за съществата на въглеводородна основа. Ами я си представете че някъде извън нашия свят съществува и монополярно, т.е. - безалтернативно мислене. Че в него предметите нямат начало, нямат и край, че там всичко е вечно и не се развива.

И ако нашето мислене е линейно, т.и. - има свойството да раздели даден обект на две точки и да прокара една линия която да ги свърже, за да го дефинира, то монополярното мислене има свойството да изтегли от точката една линия в пространството. Ами ако съществува и триполярно мислене - т.е. - мислене, което "вижда" обемът на тази непрекъсната линия...

Може би всичко това ви звучи хаотично и нелогично. А не е ли хаосът естеството на материята ? Това състояние на една система, където почти не е необходима енергия за нейното поддържане. И не е ли най-естественото движение това движение в природата, което се стреми към хаоса, т.е. - безалтернативността.

В интерес на истината трябва да ви кажа, че тези разсъждения не са мои, а са доста неточен преразказ на една малка част от разговор, в който участвах наскоро.
Но ми се струва че темата за съдържанието и формата е подходяща, за да ви сервирам част от тези умозрения.