Защо мислиш, че аз нямам право да се мисля за нещо повече от теб? По-интересно е, щом се съгласихме за това, че хората не са равни, защо обществото всячески се стреми да ни наложи идеята, че сме равни? Вярно, по-лесно се управлява. Но пък обществото не е стабилно, защото моите потребности и желания не съвпадат с тези на живеещия в мърсотия в някое гето клошар. Не може едновременно моите и неговите потребности да се удовлетворят и в такъв случай кой от нас има предимство? Дали ако се стигне до съд и двамата сме обвинени в едно и също, ще имаме еднакви присъди, как мислиш?

А за това, че някой ти казва постоянно какво да правиш - можеш ли ако поискаш да влезнеш в Народното събрание? Можеш ли да не плащаш данъци? Можеш ли да си направиш телекомуникационна компания в БГ? Можеш ли да носиш свободно оръжие? Можеш ли да си купиш наркотик свободно?