Вижте какво получих по пощата...

В отговор на:

---

Четох във форума мненията по въпрос №8 и много се смях. Изненада ме колко много от познатите никове са чели ЖМ и колко малко от тях разбират дори в основни линии, за какво става дума. Моя принос по този въпрос се състои в един съвет, който не ми се ще да публикувам във форума.
Ето и съвета:не се занимавай с несвойствени на теб неща. Знам че АБС много те интересуват, но на въпроса ти има само един отговор: Учи се да мислиш добре, това е основния принцип на морала (Нютон, цитиран от БНС)
Имам чувството че теб те вълнува повече дали Лев Абалкин след смърта си е придобил нечовешки вид или дали Екселенц го е маркирал в канчето с Херцога (или неща от тоя сорт). В повеста не се казва нищо такова и следователно нищо такова няма. Пак ще цитирам БНС: Доброто лит.произведение е като яйце - съвършенно и завършено. Не можеш нито да прибавиш, нито да отнемеш него. Бръснача на Окам дава същия съвет. Ако ти харесва да си доизмисляш разни работи, защото завършека или нещо друго от повестта не ти харесва, това общо взето не е лошо, но какво общо има повестта с това? Въпрос №8 се отнася до едно единствено изречение, а ти градиш такива чудовищни хипотези за да го обясниш. При тава, то не се нуждае от обяснение, това си е съвсем нормална реакция на жена (вярно - импулсивна личност и с разклатена психика) или на човек. Все пак - пред очите ти убиват друг човек (Мая Глумова не е в течение на аферите около Лев А., за нея той е именно човек, при това съвсем не случаен човек, най-малкото - близък). Какво противоречиво има в това, за да се нуждае от специално тълкуване? Не разбирам. В повеста има толкова много моменти, кандидати за доизмисляне, а ти се хвана в последното изречение, във финалния акорд
(има едно мнение, че АБС завършват произведенията си веднага щом основното и най важното вече е казано. Така имено основното и най важното кара читателя да го забележи, вместо да се впуска в интригуващото иначе сюженто развитие. На практика това не е така - основното и най важното при АБС се казва няколко изречения по-рано, а последните изречения са финалния щтрих на настроенията, фона и контекста на основното и най важното. Например Пикника - след "щастие и т.н." Редрик Шухарт бавно се надига тръгва по пътя към кълбото.И това е. Това е само мое мнение, давам ти го само за да не ровиш за смисъл в последното изречение, т.е.там където няма такъв, според мене.)

---

Готино е нали? :)))