Че каквито сме абстракции повечето тука, ще вземем да се самовзривим или най-малкото - загубим по пътя към министерството.

Предлагам да спретнем на глобализантите-бюрократи една кръгла маса като от зората на демокрацията. А преди това да отрепетираме пред огледалото как докато се говори могат да се мърдат страшно вежди, за да се постигне страховития ефект на Георги Спасов от онези години.

Като за начало може да им пуснем Методи Манченко, който направи встъпление : "Детето ми започна да мисли глобално и вече по цели нощи не се прибира вкъщи, смята ни само за локално явление".

После Corwin може да ги заклейми кратко и разтърсващо : "Всички тука сте нещастници !".

После ще им пуснем Lazy, който да ги омаломощи с половинчасова хронологическа разходка за третирането на унифик-проблема в трите етапа от творчеството на Хайнлайн, като им даде накрая и линковете за допълнителна справка по въпроса.

После може да се включи и тежката артилерия – Hellen - с авторитетни примери от английското законодателство, обществено-психологически анализ на явлението и евентуалните девиации в народопсихологията, които то ще предизвика в геополитически план, плюс 50-60 цитата от Пратчет в паузата (всъщност, за Хелън все още не знам – съмнителна ми се види за каузата, ще трябва май да я напиваме преди това).

Ако след Хелън някой от отсрещната страна все още мърда ще импровизираме на място.

Минава ли идеята на първо четене ? :-))