Това ли е критерии за израстване - човек да мисли като тебе по определени въпоси? Не че няма логика в нещата, които си написал, ама тонът ти е някакъв такъв - наставнически. А иначе - човек може да препрочита книгите, и аз го правя, но не това е единствения начин да се израства - всяка нова книга носи нещо различно, от което човек се учи.

Интересен е въпроса с идентифицирането с някои герои. Аз не случайно споменах Достоевски във връзка с това - аз съм се чувствал близък по някакъв начин с негови герои, с които на пръв поглед сме колосално различни - Версилов, СТаврогин, Иван Карамазов, Разколников. Те са хора, които едва ли ще харесаш, ако ги познаваш. Но това, което е общото между нас, е дълбоко навътре. Чрез разбирането на тези герои аз съм научил много неща за себе си, защото, без да сме абсолютно идентични, имаме някои общи черти и мотиви, които ни движат. Когато човек търси себе си, такива книги му влияят смазващо.

Има и друг тип герои - които олицетворяват идеала ти. Като княз Мишкин от "Идиот" лично за мен. Докато горния тип герои помагат на човек да надникне в себе си, тези герои му помагат да се промени в избрана от него посока. Но това трябва да са наистина убедително изградени личности. Не можеш да тръгнеш след някоя елементарне схем - екшън-герой, който добре се бие и стреля, и всички мацки са луди по него...