За пръв път да почувствам начина на мислене на Бастуна толкова близък до моя! След като обикновено пътуваме по диаметрално противоположни пътища...

И аз мисля, че една книга може да стане любима по много причини. Абе общо взето тук се е развила чудесна дискусия и почти няма какво да се допълни, само може да се систематизира в известна степен.

[Много важна е уговорката, която трябва да се направи преди това: ХОРАТА СА РАЗЛИЧНИ. Разбирате какво искам да кажа. Ето, Хелън и Коруин се идентифицират с героите в книгите, които четат; те обичат да препрочитат любимите си книги десетки пъти и всеки път се опияняват от действията на любимия си герой. Това е характерно за енергични личности като тях. Аз например не съм чел книга повече от два пъти - и втория път магията и от най-любимата ми книга се разваля. Може би защото никога не съм смятал, че се идентифицирам с който и да е герой. Аз търся мъдростта, на която авторът може да ме научи - не чрез действията на героите, а чрез истините, които изрича, най-вече извън думите на самите герои. Освен това не забравям, че всеки герой е рожба на своя създател. В този смисъл прочитам втори път книга само заради това (винаги има изключения - в този случай е Сезонът на мъглите). И по този въпрос може да се говори още мноооооого...]

Значи. Една книга може да стане любима, ако (за всекиго важат само някои от точките):

1. Те научи на нещо ново, особено ако това ново променя възгледите ти за света и ако е поднесено по убедителен начин.
2. В нея присъства герой, с когото се идентифицираш личностно.
3. Си я прочел в точния момент и в точното настроение, така че се е получил "резонанс" с временното ти състояние. Същата книга примерно може да ти стане неприятна при други обстоятелства.
4. Е написана блестящо от литературна гледна точка и ти цениш това. Примери - Бредбъри, Стърджън, Булгаков и компания. Както казва един приятел, "чети Паустовски - може да описва обелка от портокал, но го прави така, че те разтърсва"...
5. Подкрепи някои от най-твърдите ти възгледи за живота. В този случай авторът ти става близък и те стопля чувството, че не си на необитаем остров в океана на човешките взаимоотношения и разбирания.
6. Поставя въпроси, над които и ти си блъскаш главата. Стругацки например го правят много умело и това е една от причините да ги обичат толкова хора.
7. Е с много динамичен и остър сюжет, с неочаквани обрати и напрежение и просто е удоволствие да я четеш.
8. Разбира се, че всичко това би могло да се подреди по друг начин и да се формулират още причини. Затова подобна класификация според мен винаги трябва да остава отворена, като накрая се напише "и други"...