Нека да позная: лошите отзиви за Авалон са били горе-долу такива - "Супер тъпа, дълга книга, пълна с ненужни психологически проблеми на героите."; "Моргана е шизофреничка, а Ланселот - бисексуален (което е НАЙ-лошото)! Би ли чел такава книга?!"; "1000 страници с НЯКОЛКО жени за главни герои" :-))), и все в тоя дух, нали? :-)
Поне аз се сблъсках с подобни "отзиви". На мен книгата ми хареса. Ако, трябва да говоря за романите от '80те години и да ги класирам, Авалон би бил преди Ендър, Ъплифта, Еон, Невромантика (най-вече) и всички останали големи романи на десетилетието. Но, сега аз не ги класирам :-), просто изказвам мнението си. Прочети книгата - мисля, че по-добра интерпретация на легендата няма, а и героите са изключително живи. Особено Гуенхвифар :-))) Тук тя Е кучка :-)
Когато си взимах книгата, преводачката й ми каза, че държи на всеки да каже колко добро е произведението и как завижда на този, който ще го чете за първи път. Май това е напълно достатъчно за представяне :-)
А относно Брадли - макар че, в момента е в нещо като ренесанс (за съжаление след смъртта си) по отношение на превежданите й книги у нас, тя тук не вирее. Не знам защо. Преди месеци имаше тема в клуба за Брадли с едно единствено мнение - моето :-)))

П.С. Да знаеш, че в книгата имената звучат различно - в случай, че си от тези, които биха намерили това за богохулство.

We let the weirdness in...