|
Тема |
Отг: Бърнард Кронуел_Трилогията за Артур [re: Kopo] |
|
Автор |
armydreamer (новак) |
|
Публикувано | 22.12.00 00:29 |
|
|
Нека да позная: лошите отзиви за Авалон са били горе-долу такива - "Супер тъпа, дълга книга, пълна с ненужни психологически проблеми на героите."; "Моргана е шизофреничка, а Ланселот - бисексуален (което е НАЙ-лошото)! Би ли чел такава книга?!"; "1000 страници с НЯКОЛКО жени за главни герои" :-))), и все в тоя дух, нали? :-) Поне аз се сблъсках с подобни "отзиви". На мен книгата ми хареса. Ако, трябва да говоря за романите от '80те години и да ги класирам, Авалон би бил преди Ендър, Ъплифта, Еон, Невромантика (най-вече) и всички останали големи романи на десетилетието. Но, сега аз не ги класирам :-), просто изказвам мнението си. Прочети книгата - мисля, че по-добра интерпретация на легендата няма, а и героите са изключително живи. Особено Гуенхвифар :-))) Тук тя Е кучка :-) Когато си взимах книгата, преводачката й ми каза, че държи на всеки да каже колко добро е произведението и как завижда на този, който ще го чете за първи път. Май това е напълно достатъчно за представяне :-) А относно Брадли - макар че, в момента е в нещо като ренесанс (за съжаление след смъртта си) по отношение на превежданите й книги у нас, тя тук не вирее. Не знам защо. Преди месеци имаше тема в клуба за Брадли с едно единствено мнение - моето :-)))
П.С. Да знаеш, че в книгата имената звучат различно - в случай, че си от тези, които биха намерили това за богохулство.
We let the weirdness in...
|
| |
|
|
|