Всеки един от героите на Тери Пратчет е идеализиран образ на някакъв социален тип, и в този смисъл никой от тях няма реално съответствие - не само Керът. В реалността качествата, които откриваме изчистени при героите, се преливат помежду си - добри или лоши - и създават цялостната личност.

Керът е Добрият принц, който може би не е много умен, но поради добрата си душа и благородно потекло може да върши свръхестествени неща и да въздава справедливост. Като образ той наистина не съществува реално, но ВСЕКИ от нас в някой момент е бил Добрият принц или Добрата фея за някого - като подари нещо отдавна чакано, или пък помогне в неприятна ситуация ... или пък, ако щеш - като услужи с пищовите си на изпит. Това е "идеалната" част на човешката личност - "свръх-аза", така да се каже.

Колън, от друга страна, е прагматичното начало. Той е човекът в своето ежедневие. Той също се опитва да направи нещо добро понякога (купува подаръци за жена си след Клачианското пътешествие, дава ценни житейски съвети на Ноби), но също така лесно се поддава на изкушения, които не са му достъпни по силата на социалния му статус (както видяхме в "Петия слон"). Той е "аз-ът" на личността, ежедневното "аз", което се изкушава да вземе покана за коктейл, адресирана до шефа (в негово отсъствие), защото обикновено там дават ананас на клечка, безплатно пиене, наоколо се мотат важни персони и човек се чувства ... важен, някак си (на принципа на папагала, че "щом си влязъл през врата, на която пише "За кажгиде-та", към тебе ще се отнасят като към кажгоде").

Ваймс и Ангуа са скептиците. Те са "егото" на личността, вечно съмняващия се във всичко дух, те имат строги нравствени ценности, толкова строги, че не са сигурно в кой момент намесата им би донесла добро и в кой случай само би навредила, така че избягват да се намесват.

...С което искам да кажа, че всеки човек е комбинация от личностните характеристики на героите. И е въпрос на възпитание и на нравствени ценности кое начало ще надделее... А дори е възможно в различни ситуации един и същи човек да бъде Керът, Ангуа или Колън, в зависимост от вътрешното си усещане.

А влиянието на властта съвсем не е еднакво, Goa, върху различните "лица" на личността. Колън се ласкае от нея, защото (поради по-високата си самооценка) решава, че тя е нещо, което той "заслужава" и което му се "полага". Керът смята властта за отговорност, която трябва да понесе, и понеже е изпълнителен и съвестен, я поема. За Ваймс властта е ПРЕКАЛЕНА отговорност, на която той смята, че не може да отговори адекватно и затова я избягва, доколкото може (при всяко следващо повишение има шумни скандали с Патриция и накрая приема назначението срещу "подкуп" от дарение за вдовиците и сираците).

Направи ми впечатление, Goa, че в спора ни за Хайнлайн и отговорността пред обществото ти реагираше по-скоро като Ангуа. Тя е Ваймс, доведен до крайност. Има неговите нравствени ценности, но скептицизмът й е далеч по-силен, затова, докато той все пак поема повече власт, в името на някави идеали, в които вярва, тя отказва да поема отговорност за събития, които не може изцяло да контролира.

...Просто разсъждавам на глас...

Hellen
==
"Философите на историята са нарекли властта зло само по себе си. Но аз не вярвам на това. Само дегенериралите хора виждат във властта възможност да творят безнаказано зло." -- Томас Ман