Няма произвение от сборника "Зелените хълмове на Земята", което да не ми харесва. :-) "Сираци на Вселената" е една от любимите ми книги на Хайнлайн, но онова за Златния век през '60те си беше чисто мое виждане. Аз затова поставих и думата официално в скоби. Това, което Хайнлайн е създал като основи е наистина важно, но ми се струва, че неговите идеи все повече губят влиянието си върху развитието на фантастиката (за разлика от тези на Вогт, например) и това ме кара да мисля, че творчеството му е силно ограничено от времето, в което е създавано. Това в пълна сила важи за Рейнджърите и дори за Странника. Което не прави второто произведение лошо, разбира се.
А, за златен век на фантастиката трябва да се смята времето, в което жанрът е излязъл извън рамките си и се е влял в mainstream-a. С цялото си уважение към Хайнлайн и Азимов, но това го направиха Ле Гуин и Дилейни.