Malcom Corley, абсолютно и веднага се съгласявам с тебе, че отношението на Азимовите герои към роботите е аналогия на отношението към представителите на други раси отпреди известно количество години. Даже бих те допълнила в този смисъл: в "Звездите като прах" той прави аналогия с тоталитарното общество и защо то НЕ ТРЯБВА да съществува, въпреки че обективно погледнато хората не живеят чак толкова по-зле там, отколкото в свободните общества / на свободните планети. Цялата "Фондация" пък е отражение на еволюцията на човешкото общество на Земята до този момент с повторение на всичките фази на икономическото му развитие. Но това не ме дразни. Напротив - в логиката, по която той решава проблемите ТАМ аз търся евентуално решение на проблемите ТУКА. А фактът, че Азимов се позовава на миналия човешки опит в една или друга сфера само ме кара да чувствам книгите му по-правдиви. По-вероятни. * * * По въпроса за разделението на литературата на фантастика и "други". Да, аз държа на него, защото достойнството на фантастиката не е непременно в "литературните" качества на творбата, а в идеите, които авторът развива. Един пример - като писател Дейвид Брин не е особено добър. Речникът му не е достатъчно богат. Мисълта му не е "художествена". Но той сътворява цяло ново направление във фантастиката със всичката му философия, научна обоснованост и така нататък (да, знам, знам, Джеймс Блиш е измислил ъплифта, не Брин, но Блиш прави само малки "зарисовки", докато Брин рисува пълна картина на възможната бъдеща цивилизация)... Е, а ако добрият фантаст е и добър писател - толкова по-хубаво. Тук съм твърдо с тебе. Hellen