|
Тема |
Азимов [re: Hellen] |
|
Автор |
Malcom Corley () |
|
Публикувано | 02.08.00 16:06 |
|
|
Ok, Hellen, за теб Азимов е велик. Не и за мен... :-)
<...тетралогията "Стоманените Пещери"...>
<...Любимите ми... Това е финалът на "Голото слънце", зная го на изуст...>
Аз много се радвам, че знаеш части наизуст. :) Обаче, защо не си поговорим за отношенията към роботите в тези книги ? Аз продължавам да смятам, че Азимов избива комплексите си към негрите. Да вземем например "Роботите на Зората".
Имам чувството, че като говори за Земята, Азимов мисли за Англия, а като говори за Аврора (така ли се казваше планетата ?) - Америка. Където уж роботите (негрите) са равноправни, обаче не ги пускат в обществените тоалетни примерно. :) Защо не ги прочетеш още веднъж тези книги, като си заменяш наум думичките роботи/негри, Земя/Англия, Аврора/Америка... и т.н.
<Аз бих поставила научната фантастика по-близо до философията, отколкото до литературата.>
Което пък от своя страна ме кара да негодувам срещу разделението на фантастиката от останалата литература. И от къде на къде ? Та единствената разлика е, че фантастиката разрешава на писателя да постави героя си в нестандартна ситуация... И въпреки, че Хан Соло предпочита да разчита на бластерите и по- бързите кораби, според мен, по важно е това, което става в главата на човека...
Malcom
|
| |
|
|
|