Виж сега - това, че една от функциите на научната фантастика е да предвижда бъдещето е измишльотина на разни заядливи всезнайковци. Обикновено - болни от анонимност. Четат, сравняват и: "Гле'й си'а - това не са го предвидили, онова не са го предвидили. А са големи фантасти!" И по този начин си представят себе си до тях.
В действителност научната фантастика си е литаратурен жанр като всички останали такива. Нещо повече - една еретична мисъл: фантастиката НЕ съществува като самостоятелен жанр. Просто като добавиш фантастичен елемент към всеки друг жанр - и ето ти фантастика.
И понеже е литература, а литературата е едно от изкуствата - като такова тя няма и никога не е имала за цел да предвижда бъдещето. Най-малко пък - технологичното бъдеще. Всички творби - без изключение, които са поставяли акцента именно на предвиждането - са страдали от недоимък на литературни качества.
Мдаммм: проблематиката, разглеждана от големите фантасти, никога не е фантастична - тя винаги е с днешна дата и отразява неща които са на дневен ред във времето, в което писателят живее.
Бил ли е на дневен ред проблемът с комуникациите до 1985-6 г? Не е бил. Затова и на никого не му е хрумнало да разсъждава по него. Затова и големите фантасти не са писали за интернет или за клетъчните телефони

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите