Прочетох спора относно "горящата вода" и право да ви кажа, не разибрам за какво е целия шум. Използването на водата като източник на гориво е напълно възможно и много пъти преоткривано. Правилно, водата се състои от водород и кислород, а с водород могат да работят всички двигатели с вътрешно горене. Проблемът е как той да бъде извлечен от водата. Има два начина:
1) Естествено, само за лабораторна демонстрация, защото иска допълнителен източник на енергия и поради това няма икономически смисъл. Разлагаме водата с електрически ток и подаваме водорода в двигателя. Т.е., получаваме нещо като електромотор с вътрешно горене.
2) Водородът може да бъде изместен от водата с помощта на алкален метал. Същия този опит с натрия, която са виждали всички. Натрият (както и калият, рубидият, цезият и т.н.) измества един атом водород и се свързва с хидроксилната група ОН. В резултат получаваме натриев хидрат (с други думи -натриева основа) и свободен водород.
Този начин също няма практическа полза, защото алкалните метали са скъпи, работата с тях е опасна, а и получената натриева основа е доста опасно вещество.
Но - както добре знаят много химици - по същия начин с водата реагира и алуминият. По-точно, би могъл да реагира, ако върху него не се образуваше окисен филм, който го прави неутрален. Но ако окисът бъде разрушен в отсъствие на въздух - т.е., под вода - реакцията ще бъде същата, както и с натрия, при това алуминиевият хидрат е безопасен.
Сложете във ваничка с вода парче алуминий (чист, а не сплав) и го пробийте с бормашина - веднага ще видите мехурчета водород около дупката и стружките.
Окисният филм може да бъде разрушен с химически средства - очевидно, загадъчната "зелена течност" е именно такъв разтвор. Един от най-ефективните методи изисква присъствието на медни йони - така че това обяснява зеления цвят, в разтвора има медни съединения.
Така се освен водата и "зелената течност" се иска трети компонент - парче алуминий в резервоара. Просто, като всичко гениално.
|