Малко мои разсъждения по темата:

Някои от привържениците на тезата, че е възможен изкуствен интелект, работещ на принципа на човешкия мозък, твърдят, че щом знаем какви са физичните закони (известен ни е математическия модел на реалността), можем да направим софтуер, който да е симулация на реалния свят (част от него, разбира се - все пак нямаме безкрайна памет; достатъчно ни е да направим такава на един мозък с тяло и малко околна среда).

Но така ли е наистина?

Може би най-кратко и точно формулирано, въпросът звучи така:

Може ли с машина на Тюринг да се моделира реалността?

И може би най-простия и кратък отговор на този въпрос е:

Не. Ние в същност не знаем какви са законите, по които се извършва съществуването и еволюцията на материята и нематерията, и затова не можем да моделираме нищо (освен.. може би... собствените си модели на реалността).

И какво излиза? Ние правим модели на модели... Или с други думи, правим нещо подобно на записването с ноти на записа от надраскана грамофонна плоча...

Много ми е интересно как ще направим симулация на законите на квантовата механика? Може би ще ползваме генератора на случайни събития (който също ползва ефекти от квантовата механика, ако е "хардуерен"). Обаче дали точно тези случайни събития са точно такива каквито биха били в една истинска реалност?


Ето малко ключови фрази, които се срещат в книгата на Роджър Пенроуз "Новият разум на царя" ISBN 954-07-0468-5 (а и вероятно в много други книги), около които има аргументи, че мозъкът работи доста по-различно от компютъра:

* неалгоритмична природа на математическото прозрение
* неалгоритмично решаване на задачи
* неизчислимост
* квантовомеханични аспекти на мозъчна дейност
* образуване на кристали (роля на квантовата механика)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Baлeнтин на 23.04.09 12:26.