Дали Филип Киркоров „можел да пее” ли? О-хо – и още как! Някъде бях чел, че гласът му покривал 19 музикални тона. Нормалният човешки глас постига 9-10, айде 11, ако си даровит. И оттам нататък всеки тон – висок или нисък – е като покоряване Еверест. Откакто са измислени нотите, на малката ни планета едва стотина гласа са имали по-висока амплитуда от тази на Киркоров. Да разправяш, че “не можел да пее” - добре, но какво ли трябва да кажеш за Джеймс Хетфилд, чийто глас покрива само една октава? Можеш да кажеш, че Киркоров не може да пее, но само ако уточниш, че го поставяш до Карузо, Павароти, Шаляпин или Има Сумак, чиито гласове са постигали по-висока тонова амплитуда. Изобщо – ако Киркоров спре да прахосва таланта си и започне да се занимава със сериозна музика, Джеймс ти Хетфилд ще си има сериозна конкуренция. Но надали ще го направи – той вече се е вживял в амплоато си на нещастния изоставен влюбен. Но все едно – гласовите данни на Киркоров са данни на виртуоз. В сравнение с него гласът на Висоцки например, е глас на музикален инвалид.
Съвсем друг е въпросът, че получавам духовни кариеси от захаросаните му песни. И много по-голямо удоволствие ми доставят тези на много по-неможещия да пее но много по-реален и социално натоварен Висоцки.
Между другото гласовите данни и на Азис никак не са лоши. Е, да – трудно се сдържам да не повърна от педерастките му чалги, звучащи по спирки, гари и таксита. Но все едно – сам по себе си гласът му е добър и при повече сериозност и шлифовка, Азис спокойно би могъл да стане и оперетен певец. Или певица. (Хихи – я сега да видим кой ще ме обяви за чалгар?)

Виж – момиченцата от „Тату” наистина нямаха кой знае какви гласови данни и наистина си бяха продукт на рекламата и грижливо поддържания скандал в най-чистия му вид.

Но истинският въпрос е не дали Киркоров може да пее, а дали Пощаков може да пише.
Убеден съм, че може! Е, писателските му данни не са като певческите на Киркоров – но може. Това не е само мое мнение – нещо подобно каза с избора си и „Oceans of the mind”: те сметнаха, че Христо Пощаков може да пише по-добре от всепризнати майстори на словото като Атанас П. Славов, Елена Павлова, Ивайло П. Иванов и др.
Нали?
И “Oceans of the mind” оцени по една и съща тарифа Христо Пощаков, Велко Милоев, мен и Йоан Владимир – еди-колко си цента на дума.
Така, че според единственият засега чуждестранен издател, който е имал възможност да СРАВНЯВА, тези думи сруват еднакво. Но във всички случай – повече от думите на останалите, с чиито творби е било сравнението. И ти беше сред тях.
Не ми излизайте сега с: „Какво си се хванал с тия “Oceans of the mind”, то беше преди три години!”
Ами тъй като засега това е единственото задгранично издателство, което е имало възможност да сравнява Пощаков с останалите – ще си го повтаряме, докато не се появи поне още едно. А иначе и Пощаков е издавал къде ли не по чужбините, и Милоев, и аз, и кой ли всъщност не е – само по себе си това не е кой знае какво постижение. Сигурно Робин е разочарован – искал е хамериканците да издадат негова творба, но те, въпреки, че “Сънувах човешко лице” им е бил пред очите, са предпочели Пощаков… Но както и да е – до този момент само „Oceans of the mind” са имали възможност да сравняват и избират измежду различните български автори. Така че до следващи такива чуждестранни сравнения, ще се наложи да си го припомняме.

Si deus pro nobis, quis contra nos?