Да, дотам я докарахме, че да се радваме когато липсват философско-психологически моменти, а ни се предлага един обикновен развлекателен филм. Голям прогрес, няма що...

Филмът не е направен буквално по книгата. Или ако трябва да съм по-точен - той е направен буквално, без да е ПО КНИГАТА. Сходствата с книгата са фрази, заемки, обстоятелства. Нищо повече. Точно нещата които НЕ БИ ТРЯБВАЛО да се заемат от книгата. Образите са толкова различни, че не си заслужава да се изброяват разликите. Но все пак:
-Екселенц е слаб, висок, изгърбен, с олисяваща глава. Самото му присъствие излъчва заплаха, загадъчност, хитрост и деловитост. На филма имаше един гологлав имбецил, гледаш тъпо и високомерно на останалите.
-Максим. С прословутата му усмивка. В книгата много ясно се казва кога М. се усмихва и кога не. На филма се хилеше през цялото време, абсолютно изкуствено и инфантилно, дори когато пребиваше хора.
-Рада... Просто някаква Рада, нищо особено...
-Гай Гаал. Обикновен тъпанар с врат като кофа. Гай-от-книгата е човек който се съмнява, който вижда парадоксите около себе си, човек който си задава въпроси и който усеща в Максим нещо свисше. Нещо което го кара да се промени.
Въобще, Гай е един от най-сложните образи в книгата, той е героят с който средния читател се асоциира. На него присъствието на М. въздейства така както и на читателя. На филма той е просто една мутра, лишена от каквато и да било емоционалност.

Светът. Светът от книгата е по-мизерен дори от мрачното соц минало. Светът от филма е доста по-уреден от повечето съвременни демократични общества. На тоя фон, проблема с лъчението и кулите е като пришит с бели конци. Имат си горките аборигени кули... Ние пък си имаме рекламна индустрия? Е и? Да хукваме към сградата на БТВ да я взривяваме?

Нинджите са символ на пошлото самоцелно въвеждане на бойни изкуства в един филм.

Да не се взема на сериозно...