„Пладнето”, още недочетено докрай, стана за мен тутакси безусловно и безвъзвратно свое, абсолютно разбираемо, близко и сякаш отдавна познато. То стана образ на онзи свят, в който не просто ми се искаше да живея, а в който трябваше да живея, защото някога се бях родил и живял в него много години, но после бях изгубил пътя дотам. Да, така беше, разбира се! Просто бях изгубил този свят и сега Стругацки ми го връщаха, по-точно спомена за него. Усещането беше горе-долу такова и си остана за цял живот. И досега не ме интересува дали този свят се нарича с марксисткия термин „комунизъм”, или с древното име Едем, наивна научно-фантастична утопия, или просто Светът на „Пладнето”. Не е важно дали го развенчават съвременните политици, младите фантасти на новата епоха, самите Стругацки, или самият живот – Пладнето /с главна буква и без кавички/ така и ще си остане за мен /а сега знам, че не само за мен, а и за милиони хора, без преувеличение!/ идеалната конструкция за свят."

Ант Скаландис, „Братья Стругацкие”