Законът не преследва правенето на копия, деривати и преводи за лично ползване. Нарушението идва когато въпросните копия, деривати и преводи се предоставят на трети лица.
С други думи, имаш пълното право да си купиш си книжката в оригинал, да си я преведеш и да си четеш собствения превод наволя. Ако не владееш езика на автора, можеш да се обърнеш към автора (или към представляващия го за авторските му права) и да поискаш лиценз за разпространение (комерсиално, некомерсиално, с пълни права, с частични, с изключителни, с допълнителни... цялото договорно право е на твое разположение). След като получиш това право, можеш да си потърсиш преводач (комерсиално, на добра воля, добър, слаб, тъп, какъвто намериш) и след това можеш да разпространяваш превода в рамките на отстъпените ти права.
Можеш да си наемеш също така преводач, който да ти изготви превод за твоя лична употреба. Дали ще му платиш си е твоя работа.
Ако не ти се прави нито едно от горепосочените просто не ползваш продукта. И така е правилно. Крадците зад граница не са по малки крадци от родните крадци.
Да не се взема на сериозно...
|