Не съм казвал, че закона е излишен, а че е неприложим, в този му вид.
Закон обаче трябва да има и е нужен, дори сегашния непълен, несъвършен, неясен, пристрастен и прочие недостатъчен закон е по добър от липсата на закон.
И, между другото - не мисля, че точно в частта за преводите е несъвършен.
Помисли малко: аз съм автор. Създавам продукт. Предлагам го при определени условия и очаквам приходи срещу него. Ако правилно разбирам смисъла на закона - очаква се този продукт да струва пари на всеки който говори моя език. Хубаво, обаче продуктът попада в Китай (да речем). Китай също спазва някакви закони и се очаква същия този продукт да струва пари на китайците. Обаче се появява преводачът Фак Ю и прави превод на продукта, след което го пуска из интернет, некомерсиално. Излиза че китайците ще ме четат безплатно!
Но това не е края на историята, за съжаление. Появява се преводачът Поплювков, който превежда от китайски, набарал е един текст в интернет и го превежда, появява се трети уникален продукт, който Поплювков на свой ред пуска из българското интернет пространство, също некомерсиално. Излиза, че бълкарите все пак ще ме четат безплатно.
Уви, дори това не е края на историята, защото има и трети, още по прост и комичен вариант - появява се хакера Потривков, който просто взема моя текст и го публикува в интернет. Завежда се дело срещу него (предполага се че българските спец-служби са го засекли с радара и са го прибрали в ареста ). В съда обаче Потривков обяснява че този текст всъщност не е оригиналния текст, а е преведен от китайски, за което той може да представи извадки от лог-файловете на сървъра Х. И наистина, текста не е съвсем същия, има някои запетайки, които само в китайския се слагат пред съюза И, има на някои места непълен член, даже някоя друга дума е различна...
Надявам се схващаш комичността на подобна ситуация.
За мен е абсурдно закона за авторското право да позволява заобикаляне на правата на автора чрез превеждането му. Да, преводът е втори продукт, за който също се плаща. Но РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на превода, респективно и на оригиналния продукт е отговорност коята се носи от съответните лица, независимо дали медията е хартия или TCP/IP.
И нека не спекулираме с лозунги от рода - безплатното разпространение в интернет носи косвени печалби на автора. Правата на автора са си негови и той сам решава кое му е в интересите и кое не. Авторът, както всеки друг, има право да е тъп и да прави неща в разрез със собствените му финансови интереси. Или пък да си има собствена пазарна стратегия. Или пък - забележи! да си има собствена концепция как текстовете му да се разпространяват в интернет. Не вярвам да почнеш да твърдиш, че всяко едно представяне на даден продукт в интернет е еднакво
Така че, точно частта от закона, касаеща преводите, не мисля че е мътна и неясна. Може би се нуждае от допълнения и уточнения, но принципно тя е правилна. Може би ЗАП се нужда е от специална глава, посветена на Интернет, нека специалистите си кажат думата.
Да не се взема на сериозно...
|