Мислех си за това, но номерът минава само когато става дума за патенти за технологии, а не за продукти - нали продуктът се изнася на пазара, а технологията може да се "крие" в завода.

В тоя смисъл книгите са продукт, а не технология, и няма как да се скрият от клиента. :)

* * *

След като написах постинга, докато размишлявах нар патентното право, се сетих за още една тенденция, по която там ситуацията се различава от книгите. През последните години фирмите, които притежават новите технологии започнаха (не знам дали съзнателно или не) нещо като кампания да изкупуват конкуренцията. Преди Тайланд, Индонезия и Китай правеха безименни копия на 286/386/486, а сега на сума ти чаркове в "маркови" компютри пише "Мейд ин" някоя от тия страни. "Фолксваген" отворих заводи в Китай, където до сега се правеха, хайде да не ги нарека копия, но сходни с неговите автомобили. Нещо повече - върви и обратният процес - доскорошните производители на нелегални копия искат да стават легитимни (поне частично - като всички мафиоти). Пример - китайски производител, май беше "Леново", купи отдела за лаптопи на IBM.

С книгите и филмите е по-различно. Производителите на компютри/коли могат да построят конкуриращ завод или направо да купят завода-конкурент, но издателите/киностудиитене могат да купят интернет, нито да купят телевизора, който стои във всеки хол (ДРМ са попълзновения в посока контрол, не купуване). И това допълнително разделя авторските права от патентните права.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите