Сега има всякаква музика? Аз ли живея на Марс или вие падате от небето?
В София има няколко магазина за по "екзотична" музика. Там един СД струва от порядъка на 35-50 лв.

Мога ли в тези магазини да чуя откъс от някоя нова група? Не може, всички дискове са запечатани, освен най известните, които ги слуша продавача

Мога ли да намеря там всички групи които обичам и харесвам? Не мога. Може да се намери споменатата Металика, но ако човек не харесва металика а Dreams of Sanity? Или групи като After Forever? Тогава какво?

Мога ли в такъв магазин да върна диск който не ми е харесал? Не, не мога. А цената е твърде голяма за проби и грешки.

Мога ли този диск да го слушам сутрин в тролея, докато пътувам за работа? Не, не мога. Ще трябва да се занимавам с хакерски техники от сорта на СДрип и въпреки че правенето на копия за лична употреба не е пиратство, дисковете имат защита срещу правенето на копия за лична употреба, която защита ще трябва да преодолея и да пренебрегна надписите с удивителна на гърба на диска

Имам един приятел, който когато много хареса дадена музика, отива в някой такъв магазин и си купува диска. Защото така е правилно. Така ти изразяваш подкрепата си за автора и даже му плащаш някое друго евро. Да, така е правилно и похвално, все някой го прави. Бих го правил и аз, но... Не мога да не се замисля, чия гуша ще напълня всъщност? На автора? Съмнително. Да кажем че 10% може и да отидат в полза на автора, макар че това е много, много завишена цифра. 40% ще отидат за компанията издател. Да, редно е, тя е инвестирала в групата, тя им е осигурила студио, музикални инструменти, открива нови таланти... Остават 50% за човека който е внесъл този диск, платил си е митата, наема, тока и кибичи по цял в магазина. Искам ли да ги дам тези пари? Не, не искам. Смятам, че има по-интелигентен начин за достигане на един продукт до крайния потребител. И отказът ми да платя, макар че ме превръщат в крадец, накланя равновесието в полза на този по-интелигентен начин на доставка.
Някой ден всичко това ще е история. Всички потребители ще се ровят из необятните електронни библеотеки, ще прослушват това което им харесва или пък което има висок рейтинг, ще си плащат, защото няма да е скъпо и защото самите те ще имат свои интелектуални продукти във въпросните библеотеки и ще се препитават от това, при това доста добре...
Една скромна визия за бъдещето на авторското право.
И всички тези глупости, в които сега се спъваме и дискутираме ще ни изпълват с умиление, както ни изпълват с умиление двукасетъчнете касетофони, с които открихме Металика и Меновар, но които неизбежно остаряха още тогава. Защото "жадният иска вода, а не чаша, и когато я намери утолява жаждата си, а не философства чия е водата и има ли право да пие от нея."
(Откъде е цитата?)
Та така...

Да не се взема на сериозно...