Вярно, примерът не става - наиситна "крадецът" излиза от къщата с копие, а оригиналът остава. Конженционалното мислене е, че ако крадецът почне да продава или раздава копието, обезмисля продаването на оригинала. Вероятно това има двоен ефект: от една страна това директно намалява приходите на автора, от друга - това може да се разглежда като инвестиция в реклама. Мисля, че никой не знае дали свободното разпространение увеличава или намалява приходите от продажбите. М. Брадъртон беше писал в блога си са това: първата му книга беше разпространена на хартия и в безплатен електронен вариант. Не знам с какво е сравнявал (допускам че е било с други автори с първи книги), но писа че няма ефект и не пусна втората си книга свободно. Доктороу се кълне, че ефект има, но той самият е ходеща реклама - има ... да го наречем уеб-присъствие, говори изключително добре - забавно и оригинално, - и го канят на всякакви конвенти - от свободен софтуер, до фантастика. Освен това човекът води много агресивна рекламна кампания. Например беше измислил да изпрати копие от книгата си на редакторите на училищните вестници (да, в Щатите има такива "комсомолски" работи като училищни и универтситетски вестници и са някой дори са хубави).
Аз разбира се си давам сметка колко сложна е итуацията, но ми е писнало с нашенския начин на мислене, че правилата, независимо дали са хубави или лоши, са пожелателни.
От всякъде погледнато, съвременно авторско право, особенно 70-те години продължителност, е безмислица и зад нея стоят не авторите, а лобито на големите разпространителски компании, но това е друга история.
|