Критиката на религията е предпоставка на всяка друга критика.
ЗЕМНОТО съществуване на заблуждението е компрометирано, след като е опровергана неговата НЕБЕСНА oratio pro aris et focis (самоапология, буквално “реч в защита на олтарите и огнищата”). Човекът, който във фантастичната действителност на небето търсеше някакво свърхчовешко същество, а намери само ОТРАЖЕНИЕ на самия себе си, няма да пожелае да намира вече само ПРИВИДНОСТТА на самия себе си, само нечовека там, където той търси и трябва да търси своята истинска действителност.
Основата на ирелигиозната критика е следната: ЧОВЕКЪТ СЪЗДАВА РЕЛИГИЯТА, религията не създава човека. А именно: религията е самосъзнание и самоусещане на човека, който или още не е намерил себе си, или вече отново е загубил себе си. Но човекът не е абстрактно, намиращо се вън от света същество. Човекът – това е СВЕТЪТ НА ЧОВЕКА, държавата, обществото. Именно държавата, именно обществото пораждат религията, един ПРЕВРАТЕН МИРОГЛЕД, защото самите те са ПРЕВРАТЕН СВЯТ. Религията е общата теория на този свят, неговият енциклопедически компендиум, неговата логика в популярна форма, неговият спиритуалистически point d’honneur (въпрос на чест), неговият ентусиазъм, неговата морална санкция, неговото тържествено осъществяване, неговата всеобща основа за утеха и оправдание. Тя претворява човешката същност във ФАНТАСТИЧНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, защото ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ не притежава истинска действителност. Следователно борбата против религията е косвена борба против ОНЯ СВЯТ, духовната НАСЛАДА на който е религията. РЕЛИГИОЗНАТА ограниченост е същевременно ИЗРАЗ на действителна ограниченост и ПРОТЕСТ против тази действителна ограниченост. Религията е въздишка на потиснатата твар, сърце на един безсърдечен свят, както тя е дух на бездушни порядки. Религията е опиум за народа.
Анадъм?
Премахването на религията като ИЛЮЗОРНО щастие на народа е искане за неговото ДЕЙСТВИТЕЛНО щастие. Искането за отказване от илюзиите за своето положение е ИСКАНЕ ЗА ОТКАЗВАНЕ ОТ ЕДНО ПОЛОЕЖНИЕ, КОЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ИЛЮЗИИ. Следователно критиката на религията е В ЗАРОДИШ КРИТИКА НА ДОЛИНАТА НА ПЛАЧА, чийто СВЕЩЕН ОРЕОЛ е религията.
Анадъм?
Някои крайни философски теории (сред които и марксизма) не искат да заместват религията, защото това означава да се иска замяната на едно фалшиво щастие с друго фалшиво щастие. Премахването на религията се разбира като премахване на онези ОБСТОЯТЕЛСТВА И УСЛОВИЯ които я пораждат. Със събаряне на църкви тая работа не става и това е патент на други, с извинение, “марксисти”, а става със събаряне на СОЦИАЛНИ УСЛОВИЯ, начин на живот, ако щете, които я пораждат. А пък ако някой смята, че избраният (Божий) народ=работническата класа, Църквата=Партията и попът=партийният секретар – бързо да бега на някой голям син митинг, каквито вече нема и да попие ум и разум.
За нагаждането на религиите си абсолютно прав. Случаят с Теяр дьо Шарден, който от дисидент и еретик в един момент е "взет на въоръжение". По тоя повод да ни е честито и оправданието на Галилей тия дни след има-нема 400 години.
|