|
Тема |
Re: Starlighter # 10 [re: И_Baн] |
|
Автор |
Delvig (непознат) |
|
Публикувано | 21.07.07 13:28 |
|
|
Абсолютно! Ирелевантът е страшен и поздравления, че го издадохте! Ние сме му фенове на Пламен Глогов и още навремето беше подобаващо отразен в Сивостен.
И докато разглеждах Буквите в търсене на още Литература..попаднах на това:
Из "Немислима любов" Иван Богданов
http://www.bukvite.com/books/book.php?pid=131
Когато те срещнах, земята бе студена и снежна.
Ти ме целуна и устните ти
разпукаха облаците на тъгата ми.
Ти си тръгваш сега, а небето плаче.
Говореше ми за любов и нежност
и аз започнах да вярвам в живота.
Не плача - загубих сърцето си.
Думите вече нямат смисъл.
Вървя под плачещото небе
и търся себе си.
Особено ми хареса присъствието на "плача(е)" три пъти в четири изречения. Например, на мен като читател ми се образува една любопитна картина. Между героя и небето същестува някаква тайна договореност, определяща кой, кога и при какви условия ще плаче в хода на действието. А също така ме впечатли използването на тези, толкова любими на ученички, домакини и фолк певици класически транспортьори на емоции: "загубих сърцето си", "думите нямат смисъл" и "търся себе си" и тн. Хареса ми как се развива мисълта на автора - в един куплет той губи сърцето си, а в следващия се отправя в търсене на идентичност, явно успял да надживее загубата на този важен орган и вече готов за едно самоопознаватено пътешествие. Остана ми подозрението, че точно тази хаотична емоционалност на героя е и причината за напускането на неразкритата героиня. Жените са народ практичен.
Продължавам търсенето на Литаратура....
П.С. Шанара сори, че се се изказах от името на Старлайтър. Не беше умишлено.
I dream of a fortunate rival...Редактирано от Delvig на 21.07.07 14:04.
|
| |
|
|
|