Всичко еволюира. Религиите също. Знаем че сушата изглежда непоклатима, но знаем и че континенталните плочи се движат, макар и само със сантиметри.
Подобна е ситуацията и с религиите. Бавно, но неумолимо религиите еволюират. Наглед подредената система се разпада на редица ереси, които от своя страна пораждат купища секти, докато настане пълна неразбория... Тогава на бял свят се появява следващото обединяващо учение... природни сили, духове, митични същества, богове...
Първоначалното послание към отвъдното е било просто: Само да не ме изядат хищниците! После изискванията се повишават: любов, добър лов, реколта, дъжд, потомство... докато се стигне до основата: удължаване на живота до плюс безкрайност, макар и в небитието (поради липса на други опции)...
Но рано или късно вярата на човека (не непременно религиозна) считам, че ще се спре на истинската същност на вселената: СЪТВОРЕНИЕТО И СПАСЕНИЕТО. В смисъл, че познатата ни вселена се разпръсква и угасва. Единствения възможен ход е човечеството да се пренастрои вместо да очаква отнякъде свисше спасение в нищото, да се повпрегне да спаси собствената си звезда от угасване а в последствие галактиката и цялата вселена... Неизбежно вярванията на човечеството ще се пренастоят от октавата на зовящи за помощ проглеждащи създания, към СПАСИТЕЛИ НА ВСЕЛЕНАТА! А за да я спаси човечеството ще трябва дефакто да се научи само да сътворява вселени... Сложна, до невъзможност задача от сегашна гледна точка, но не мисля, че нещо по-малко би задоволило човешката същност!

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.