"Вещица" на Андрея за мен е образец за остросюжетен разказ. Майсторски написан, с динамично, лавинообразно развиващо се действие, четиво, което спира дъха. Любимата ми тема - за избора. Решена по суров, направо жесток и затова правдоподобен начин. Емоционалната палитра на мен ми е малко в повече - като цяло Андрея Илиев ми е много труден за четене. Каквото и да съм прочела от него, ме хваща и ме държи дълго време, все едно боледувам. (Андрея, честно, онзи мъж на колене го четох преди години и още не съм го преболедувала, май никога няма да се излекувам от него...)

За "Извън картината" ще кажа нещо, което казах и на Григор преди време и той много ми се разсърди. Лично моето дълбоко и категорично мнение е, че "Извън картината" и "Царството на сънищата" от Григор Гачев трябва да се преподават на децата в училище (вместо разни глупости от рода на "Ангелинка" и пр.). Толкова много мъдрост, светлина и доброта на едно място рядко се срещат. Като добавка и почти патологичната упоритост на автора да си "дообработва" текстовете, за да стават все по-добри.
"Случаят Бенковски" не си го спомням добре, ще го прочета пак и тогава ще се изкажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите