Честно казано съм изключително изненадан от ниското участие. В известна степен съм разочарован. Сто и осемдесет разказа за страна като България е меко казано: Окаяно Попадение... Един нещастен разказ на всеки четиридесет хиляди души население... А съотношението откъм писатели е още по-нищожно, защото предполагам, че повечето автори са участвали с по два или дори три разказа... Безсмислено е да се навлиза в дълбините на още по-тъжни подробности... Но мисълта ми е че; организаторите на конкурса би трябвало да усъвършенстват систематично цялостната кампания, защото това което в началото ми бе заприличало на чудесна, доблестна инициатива в значим национален мащаб; в последвалия организационен хаос придоби тъжния размер на посредствен гимназиален конкурс... Само Сто и Осемдесет разказа!!!...

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.