Ние сме като махала из дебрите на балкана. Даже и в родната ни галактика. А тя е на П. си М. С Хабъл сглобиха тримерна картинка на плътността на материята и като ни сложиха в центъра се оказа, че прилича на смачкан парцал за бърсане на под. Ако бях "зелено човече" това би било последното място дето би ми се изкало да "покоря".
Гледаме на вселената все едно сме в центъра на нещата. Ако се върнем назад в собствената си история - не сме открили нищо, докато сме си стояли на топло в средиземноморското си "блато". Как да спрем влака, след като гара няма, а и релсите не са ги докарали още?!
Контактът си е низ от случайности, водещи до голям проблем с много малко решения. И всичките на базата на импровизация. Ахмед Доган би се справил не лощо...