от примерите, които си привел, както и от историческия преглед в първия ти постинг чисто логическият извод, който следва не е "войната и само войната води хората към прогрес", а примерно "съревнованието кара хората да се надминават - себе си и едни други - което в резултат води до прогрес" (неслучайно в собствения си план си посочил, че след ядреното въоръжаване същинските войни ги затваряш и прогреса ти се измества към космическа надпревара).

състезанието за ограничен ресурс, който варира от титла до средство за оцеляване и съответно изменя характера на състезанието в диапазона игра<->война, е естественоприсъщо на хората (вероятно дори на биологично ниво, поради социалната ни насоченост), и никой не се налага да се насилва да бъде това, което не е :)

Ако протестирам срещу нещо, то е склонността да се фиксира принципа в една от крайните му точки и да се ограничава само до нея. (щях да дам за пример икономиката базирана на конкуренцията, но не ми се слушат аргументи, за това как тя била по-кървава и от войните, на които да се налага да отвръщам, че те всички са все лица на едно и също нещо, дето взема стойности по скалата, която вече дадох и е естествено да се преливат едно в друго следвайки осцилациите на текущата стойност на променливата в даден момент. Дали си спестих труда или ще се наложи да го отиграем тоя вариант на разговора въпреки всичко? :})

Накратко - да, МНОГО ЯСНО, че хората са най-мотивирани да работят с ръце и ум на максимума на КПД-то си, когато от това зависи животът им (на индивидуално биологично ниво - оцеляване на личността - или по-абстрактно, на идейно ниво - оцеляване на семейството, рода, общността, нацията, човечеството), но това не означава, че можеш или пък трябва да ги държиш в постоянен стрес, чрез смъртната заплаха, просто защото не е оправдано: след време и най-здравия (биологичен или обществен) организъм се износва вследствие на екстремалната употреба, пък същото може да се постига и без толкова жертви, за приемливи срокове (казано простичко: не можеш да си позволиш да пришпориш коня до финала и да го оставиш там да умре, щото това състезание реално край и финал няма, и темпото трябва да се поддържа постоянно, а за хората, както сам каза, е вътрешноприсъщо да желаят да живеят добре, и насилственото им заставяне постоянно да воюват ще се издъни толкова, колкото и другите изкуствени примери, които си дал ;) )

"Hell is the absence of God."