|
има оценки за броя на елементарните частици във Вселената. От сметките се вижда, че според съвременните схващания става дума за число от порядъка на 10^77 нуклеона. "Нуклеон", предполагам знаеш, че е общо име за частица, участваща в строежа на атомното ядро, т.е. протон или неутрон. Това са само две от частиците в голямото семейство на т.н. "фермиони", които участват в изграждането на материята и се характеризират със спин, кратен на 1/2. От друга страна, те са и "бариони", т.е. частици, съставени от по три кварка (но нека и за кварки не говорим, за да не замъгляваме ненужно нещата), най-сетне специално протонът също е и "адрон", защото участва в т.н. "силно взаимодействие", но това го споменавам само заради различните методи на класификация. Та думата ми беше, че нуклеоните имат спин +/- 1/2, т.е. всяка от тези две частици е в едно от две възможни състояния. Както е известно при две състояния на информационен носител (или "бит" - ако разгледаме споменатата от теб аналогия на Вселената с компютър) имаме 2^n състояния при n-бита (16-битова дума дава 2^16 = 65536 различни състояния). С други думи, въпросното число е по-скоро 2^(10^77), което нали се сещаш, че е невъобразимо по-голямо от само степенния показател.
И това е само от гледна точка на спиновете на двата нуклеона. Дотук със статиката (частици, "заковани" в пространството).
Ако включим пространствените им координати (разгледани в тримерна координатна система със стъпка големината на тези частици, т.е. 10^-15 m) във Вселена, която (в по-малко популярния сред учените вариант - защото повечето смятат, че е безкрайна в пространството) е ~10^10 светлинни години или 10^10 * 10^16 = 10^26 m, което разделено на стъпката 10^-15 дава (нека не издребняваме) ~10^40 възможни координати по всяка от трите оси или 10^120 възможни точки, в които да разположим 10^77 частици, намиращи се общо в споменатите 2^(10^77) състояния... ами на мен това мис е струва доста "близко" до безкрайно (знам, че не е същото) - толкова близко, че не виждам има ли смисъл да се прави практическа разлика.
Накрая ще спомена още един безкрано мултиплициращ фактор: способността на частиците да се превръщат в други и квантовата природа (непредсказуемост) на този преход - т.е. от всяко състояние следва напълно непредсказуемо следващо или с други думи несъществуващите (за мен) паралелни вселени май наистина ще се окажат безкрайно много.
С други думи, след като "оня" постави бутон върху взривателя на атомните бомби дето можели да ни унищожат, ще има вселени, в които това ще стане, но и такива, в които това няма да стане, при това по причини, които могат да нямат нищо общо с пръста, бутона или бомбите - т.е,. онова, което може да последва, може да няма причинно следствена връзка с нищо предхождащо (да кажем, нукленоните в нашата локалност просто така сменят състояниета си, че в следващия миг галактиката ни се превръща в електромагнитно лъчение). Още по-странното е, че ще има вселени, в които бутонът под пръста му ще изчезне, други - в които ще блокира. И за да не кажеш, че всички те се свеждат до все един резултат (бомбите не се взривяват), ще ти напомня, че ще има практически безкрайно много варианти, в които те ще гръмнат, но следващото състояние ще бъде еквивалентно на предишното, т.е. светът ни ще се материализира отново (ако приемем, че експлозията става мигновено, т.е. за нула време). После може пак да гръмнем, а след това пак да се върнем към състояние от произволен предишен момент (да, в пълно нарушение на посоката на времето). И така нататък, ясно е какви са възможните развития при тази "логика".
Такива ми ти работи с тия вселени...
P.S. Извинявам се за сметките по-горе - реших, че на някой може да му се видят забавни.
T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computerРедактирано от ivz на 17.02.04 15:58.
|
Re: уха! [re: koroviev]
