А какво да не му харесам на Улф?
Стилът? Макар и да не съм изцяло съгласен с твърдението на повечето критици, че Джийн Улф е най-големият американски стилист в момента, съм на мнение, че в произведенията му няма и една дума, която да не е на мястото си. Той просто знае как да ги използва . Езикът е меко казано богат - нови, стари, древни, бъдещи думи. Какво повече?
Историята? На повърхността - изтъкано от клишета повествование, което прилича на приклЮченско фентъзи, нагло взаимствало 'мястото на действието' си от Умиращата Земя на Джак Ванс. В действителност - чиста фантастика, чийто сЮжет въобще не е това, което се случва; история под историята, маскирана от един неясен, къде точен, къде измислен разказ (този на Севериън).
Knowledge is soon changed, then lost in the mist, an echo half-heard.
Gene Wolfe
Книгата на Новото слънце е последното наистина велико произведение на американската фантастика. Всичко, което идва след това (дори ултраяките поредици на Симънс, Зиндел и Бътлър) бледнее в сравнение с историята на Севериън, защото тя е различно поднесена. Използването на т.нар. unreliable character, подробностите (които в началото ме дразнеха изклЮчително много, но с които бързо свикнах. Те си имат обяснение - Севериън твърди, че не може да забрави нищо. Всъщност той има много добра механична памет. ако някой, който разчита само на тази си памет, тръгне да разказва история, той задължително ще я изпълни с всички дребни детайли, които е запомнил и така ще остави на слушателя, в случая - читателя, да открие важното.), всички препратки към съвременната култура, множеството герои, Севериън и убягващата му непрекъснато идентичност, вмъкнатите приказки и легенди, сънищата, вселенският съд... Казано накратко - пир за въображението, душата, разума, почитателя на фантастика, почитателя на Литература .

Не знам защо толкова хора тук и по всички останали форуми плЮят Улф. Не съм чел изданията на Бард, но предполагам, че преводът е добър. Доколкото знам, една от книгите не е преведена изцяло - липсвала глава или нещо подобно. Интересното е, че откакто пуснаха Книгата на Новото слънце на нашия пазар, не е имало нито една дискусия върху романа (освен една кратка, започната от Боби и една недовършена, предизвикана от мнението на Пиво за произведението - "бълвоч", ако не се лъжа .) Lazy беше написал нещо много дълго и много смислено в защита, но досега никой не е казал по-подробно защо не харесва книгата...

Сечението на Айнщайн го препоръчах заедно с Улф не случайно - тази книга е началото . Освен това, идеята съвременността-като-митология-на-бъдещето е гениална, според мен. Проблемът за идентичността го има и тук - само дето не е един човек, а цяла извънземна раса, 'озовала' се незнайно на изоставената от човечеството Земя и незнаеща какво точно да прави с безбройните артефакти и дали въобще да прави нещо с тях. Докато се усети, главният герой става действащо лице в митовете на едно чуждо, непонятно (за него) колективно несъзнавано, което витае на 'сцената' като нещо повече от спомен. ЛЮбима книга на Дилейни. Странно ми е защо толкова малко хора харесват Сечението на Айнщайн и толкова много хора изпадат във възторг от Зелазни, чиято ранна (заслужаваща внимание) кариера е основана на този роман (за да не започваме нов спор: Зелазни е велик. Наистина.)


Ако бях много краен в мнението си за американската фантастика, щях да кажа, че отвъд океана не се случило нищо значително, освен Хрониките на ДЮн, Книгата на Новото/Дълго/Късо слънце, СамЮъл Дилейни и Филип Дик .

And remember: every Ubik on our lot has been used only as directed.