Вчера гледах "смъртоносно влияние". Не си спомням как беше на английски, почти съм сигурен че превода е неадекватен, обаче участваха Морган Фрийман и Илайджа Ууд, музиката беше на Джеймс Хорнър, видях в началото и логото на Dreamworks - компанията за специални ефекти на Спилбърг. Та, след като изясних, надявам се, за кой филм става въпрос (добре де, то май само на мен не ми беше ясно - след като си изясних за кой филм става въпрос... надявам се), ми се ще да кажа това-онова за него. Ама няма да е по темата и затова ще се въздържа.

Но да си призная, още от малък се тормозя за някои неща и съм сигурен, че всеки го е правил. Може би сега повечето от вас си мислят че имат повече акъл оттогава и си живеят спокойно с тази мисъл, ама то си е за страх. Не точно че луната ще се отдалечи или че животът има случаен произход, защото това просто не е вярно, както между другото и всичко във филма за който щях да си говоря. Но факта че нещо не е вярно едва ли някога е пречил особено на някой или нещо да се занимава с него. Примерно след милион години ако още има хора и те използват някаква част от това, през което сега възприемаме истината, то сигурно ще е нищожна част от това което всеки от нас за себе си възприема като истина (ако-въобще), независимо дали е велик учен или религиозен фанатик. И не бих се учудил ако това нещо сега представлява за нас не повече от едно нищо, тоест дори по-малко от една проста лъжа.

С това не искам да кажа че нищо няма смисъл или нещо подобно. Обаче ако се замислим, ще видим, че хората искат да сънуват и да мечтаят, а светът в сегашния си вид, също и в близкото, а надявам се и по-далечно бъдеще е резултат от даването на по-голям приоритет на тези неща. Какво значи това? Ами нямам представа. Може би на луната не и харесва при нас. Стои тука милиарди години и гледа как земята плесенясва... по едно време си вика - "баси, тъпо ми е" и отпрашва нанякъде. В следващия момент се сеща че е забравила нещо и тръгва обратно.. Така стават тия работи.