Хъм... по принцип съм твърдо против систенатизация на човека, обоснована на философията. Както ти каза, човека е твърде комплексен, за да се обясни на една плоскост. А обикновено се разглежда като състояние между две крайности.... нещо като точка - едноизмерен и строго поициониран.
Посоченият от теб пасаж ми беше интересен, но щом сега, два часа след като го прочетох, не помня какво се твърдеше, значи или не е пригоден за мен, или е достатънчо неясен, за да може да е що-годе правилен. :)


Кратките и несъдържателни описания (като това на Екс Пешо) са по-подходящи в случая, защото колкото по-детаилно е определението, толкова по-конктерно е. А човек може да е много други неща, но не и конкретно понятие.

-15 DPA