Виж, просто мозъка има непобедима способност да игнорира или забравя всичко, което не му влиза в сметките. Най-скорошен пример - византийка в разговора й с арк.


Аз ЗНАМ че съм виждал полтъргайст просот защото знам какво е усещането (имам си фаил на hearth-диска озаглавен "среща с полтъргайст / дух / терминатор / фанатично вярващ християнин" ) . Но не помня случаите. Плюс това твърдо вярвам, че такива работи не съществуват... но аз не съм свикнал да вярвам на нещата, в които вярвам, така че съм способен да приема съществуването на това, което мозъка ми отказва да приеме че съществува. (а са иди ми разбери мисълта)

Descending from heaven
The angel sworn to bring him down