да разгледаме въпроса с ресурсите, за който поне можем да спорим обективно. може би той е една от причините да заемеш подобна позиция. тука аз съм обаче на противоположно мнение, което може би е причина аз да заема противоположна позиция по базовия въпрос на темата.
а моето мнение е: нашето отношение към ресурсите не се различава от отношението на останалите видове. защо мисля така? ами погледни - всички те са със по-слабо или по-силно положителен прираст, но бройката им се запазва. и това е защото те живеят във онази точка от която ти се страхуваш, и която смяташ ще ни унищожи - точката в която ресурсите не стигат за оцеляването на всички. е, както виждаш те си живеят в нея и няма нищо страшно. ресурсите не стигат за всички, но стигат само за някои, което е дори по добрият вариант от стигат за всички, защото както вече забеляза аз си харесвам естествения отбор. ние лапаме ресурси, като по този начин ги отнемаме от някои други видове. но това си е техен проблем, те да му мислят как ще се приспособят. а ти се натовари че наричам книжките ти поп еколкогия. причината е че те гледат тотално изкривено на екологията. те гледат на екосистемите като на намиращи се в деликатно равновесие, нещо като игла изправена на върха си, което показва фундаментално неразбиране на еколкогоята. това което аз смятам е - дори да бетонираме цялата планета, дори да напълним реките със сярна киселина, дори да използваме всичките си ядренни оръжия - животът ще просперира. екосистемите се нагаждат винаги, дори да унищожиш 99.99% от живите им организми. а за наше щастие ние сме едни от най-приспособимите същества на планетата. знаеш ли че има бактерии в първия охлаждащ кръг на атомните реактори? тоест аз мисля че каквото и да правим ние само можем да променим света, но живота ще остане и поне докато имаме технологии, ние също ще останем.