човек, просто не знам от къде да започна.
може би да започна с това че в гимназията и аз мислех като тебе? че тайничко се надявах един ден човек да овладее напълно природата и да спре всички, не само своите, а абсолютно всички убийства! сега позицията ми е на 180 градуса, трудно ще ти е да разбереш защо.
но да започнем много от дълбоко. кое формира убежденията на човек? защо моите са различни от твоите? за разликите в убежденията има два фактора - 1. разлика в ценностната система
2. разлика в механистичния поглед.
първото означава че двата индивида се стремят принципно към различни неща. в този случай всякакви спорове са излишни - не може логически да променят стремежите на някого. колкото и да ме убеждават, когато ми се пие вода, пие ми се вода и това е. ще предприема действия съобразно това желание, каквото и да ме убеждават.
вторият вариант е когато целите на двата индивида съвпадат, тоест имат единомислие по въпроса "какво трябва да е", но се различават по въпроса "как трябва да се постигне". мисля че разликата между моята и твоята позиция е от първия тип, така че би трябвало с това да приключим. обаче тъй като по-рано и аз съм имал убеждения като твоите, мисля да поразсъждавам още по въпроса. значи как след като съм имал позиция различна от сегашната ми в основите си, сега е друга? според мене работата е там, че човек винаги се намира в условие на компромис. човешкото поведение се формира от механизъм, който ние наричаме "емоции". този механизъм включва от най-простите хомеостатични прояви, като потдръжка на телесната температура (студ, горещина) потдръжка на химическия резерв (глад,жажда) и се простира до най-сложните необходимости, свързани със социалния характер на живота ни. много често за да изпълним изискванията на една от емоциите, трябва да нарушим изискванията на друга. тогава се извършва компромисът. преценява се теглото на двете "враждуващи" емоции, преценява се важността на промяната в светлината на всяка от тях, и се поема по пътя с по-голяма сума на тези величини. за да се усложнят още нещата, явно е че тежестта на отделните емоции също с течение на времето се променя.
сега да се върнем на въпроса - защо съм крайно отрицателно настроен към идеи като тази?
ами защото емоциите които ги пораждат не просто влизат във конфликт с други емоции, а защото в дългосрочен план влизат в конфликт дори със самите себе си... ще дам един абстрактен пример, който ще прозвучи малко като в математиката:
имаме необитаем остров със човек и 2 котета на него. няма никаква храна, само ние имаме възможност да произвеждаме определено количество Q на ден. имаме емоция, която мотивира поведението на човека - съжаление към котетата. приемаме че тази емоция изработва мотивиращ потенциал, пропорционален на броя на котетата N които умират. мотивиран от съжалението си човека ги храни, с храната която произвежда като за оцеляването на коте е необходимо количество Е на ден. котетата се размножават със коефицент к на ден, като в един момент се достига до ситуация, когато храната не достига и започват да измират. когато това стане, имаме ситуация в която всеки ден умират котета на брой K*Q/E, като за една година да речем се натрупва число много по-голямо от 2.
ето на такива основи се гради цялата "висша ценностна система", която е основен двигател на идеи като тази която дискутираме. просто за мое щастие по един или друг начин аз отрано съм усетил каква задънена улица е хуманизма и съм го поставил под възбрана във емоционалния си живот.
ето как виждам нещата аз:
размножава ме се колкото можем, като се препълним от към ресурси предприемаме едното от двете възможни действия:
1. търсим начин за завладяване на нови ресурси - колонизация на други места, континенти, планети.
2. правим война и завладяваме чужди териториите.

а по въпроса:
"Няма да се изненадам - оцеляват тези, които могат да ОЦЕЛЯВАТ - не най-умните, не най-добрите или най-силните, а най-оцеляващите. Не и най-полезните за природата или живота - ние сме жив пример. "
полезни за природата? виж, светът не е светът на пиф и еркюл, където всяка пейка и уличен фенер имат очи нос и се смеят. НЯМА полезни и вредни за природата неща...